Sunday, 18 November 2012

За начинаещите картичкофеи... Част първа

[история от личен опит, първо лице, единствено число, която не претендира за изчерпателност, но се надява да е полезна :)]

Първо - това е скъпо хоби. Може и да не бъде, но най-вероятно ще е :) Като ските, пътуванията, фотографията и още много други, капиталовложението е голямо, а възвръщаемостта е основно в емоции, спомени и усмивки. Трябва да сте наясно с това, преди да се захванете. Има хора, които изкарват пари, сигурно и такива, които печелят, но в общия случай, най-вероятно няма да продавате достатъчно картички дори, за да си покривате разходите (ако приемем, че въобще смятате да продавате). Сега, седнете и помислете дали искате да се захващате с това. Казвам ви го като човек, който харчи крайно пестеливо за себе си, вярва че разхищението е най-голямата идиотщина и като цяло е мнооого далаче от пазаруването като терапия. Красивите неща в това хоби обаче са безкрайно много, ще искате да имате всичките, да пробвате всичко, да се докоснете до всички техники... колко пъти съм си мислила, колко е нечестно че цените са толкова ниски в САЩ и толкова високи тук, особено сравнено с нашия и техния стандарт да живот. Нечестно е и че хората тук не ценят ръчния труд, както му се полага. Пазарът е много ограничен, но пък изключително неразвит, което е и плюс, и минус. Сега, като разказах всичко това и ви предупредих, мога да разкажа моят опит и да ви спестя някой лев.

Какъв е вашият стил?

Ами в началото няма как да знаете, но според мен инстинктивно ще се насочите към него. Аз посегнах към мастилата, печатите и белия картон още при първата си покупка. Вероятно вие ще обичате да работите с дизайнерска хартия или да изрязвате различни форми, да печатате или да ембосвате.
Съвет: отидете на някоя работилничка за правене на картички и пробвайте да изтворите нещо. В никакъв случай не се притеснявайте, първите опити вероятно ще са умилително смешни, но са си вашите и ще усетите какво ви влече.
Съвет: гледайте филмчета в YouTube. Правенето на картички не е задължително да е сложно и материалоемко, креативността е заразна, идеите хвърчат навсякъде около нас, както казва моят любим Пратчет, все някоя ще се преземи в главата ви и ще ви насочи какво искате. 

Инструменти

За рязане
  • Тример или гилотина. Не се колебайте, все едно е кое от двете ще вземете, можете да тествате и двете преди това - отидете в някоя книжарница и ги пробвайте, усетете кое е най-доброто за вас. Рязането с ножица е бавно, досадно и в повечето случаи криво - особено ако имате някакъв проблем с очите - аз съм с астигматизъм и ми е абсолютно невъзможно да изрежа нищо равно с ножица.
  • Задължително ви трябва една хубава, остра ножица за всичко останало.
  • Скалпел - за разни дребни неща, които трябва да изрежете

За лепене - сухо или мокро лепило, двойнозалепящо се тиксо, 3д крадратчета... всичко ще ви трябва. Вероятността да намерите веднага най-удобното за вас е малка, но пък шанса в един или друг момент всичко да ви е необходимо е голям. Аз ползвам двойнозалепящо се тиксо за всичките си картички, мокро лепило за камъчета, цветя и други елементи, 3д квадратчета и 3д лента за обем... хм, само сухо лепило нямам като се замисля.
Съвет: вземете си малки разфасовки различни лепила и пробвайте кое най ви допада.

Подложка - задължително разграфена. Моята вече не прилича на нещо, което някога е било ново и красиво, но върши перфектна работа, предпазва бюрото ми, лесно се почиства и като цяло е незаменим приятел.
Акрилно блокче - за използване на печати.

Печати

Ах, печатите, тази моя голяма любов. Първо и най-важното - купувайте качествени. На нашия пазар има много и не съм пробвала всички, нооо:
  • Hero Arts - изключително качествени, прекрасен отпечатък, дали ще са клинг, на дървено блокче или силиконови - не съм открила разлика в качеството. Дизайнът им напоследък не е най-красивия, който съм виждала, но по-старите колекции са изключителни.
  • Penny Black - качество и дизайн без конкуренция за мен. В България почти не се предлагат. 
  • Kaiser Craft - дизайнът е чудесен, качеството е повече от добро.
  • Indadinkado - невероятни дизайн, красиви, стилни, whimsical (съжалявам, но не ми идва думата на български), без компромис в качеството.
Сега, разликата между силикон, клинг и дървено блокче не е кой знае каква. Силиконовите са прозрачни и ако не са особено качествени размазват изображението, когато има по-голям натиск. Клинг са гумени печати, при които няма мърдане на избражението, а дървеното блокче си е дървено блокче - при него е трудно да се прецени единствено къде отида изображението.
Съвет: не бързайте да си купувате печати, че ще се чудите какво да ги правите след това. Трябва ви един хубав набор с надписи - на английски или български - зависи от предпочитанията ви.
Второто най-важно - представете си за какво ще го използвате този печат, преди да го купите. Не се хвърляйте на неща, защото са красиви на картинка. Ако не можете да измислите поне две коренно различни картички с един печат, по-добре не го купувайте. Също така помислете внимателно дали нямате нещо подобно в колекцията си вече. И не на последно място - печатът отговаря ли на стила ви на правене на картички. Аз имам няколко сета печати, които не използвам просто защото откакто ги купих, стилът ми е се променил - никой не е застрахован от това и когато купиш нещо нямаш гаранция, че след година ще го ползваш. От друга страна е възможна и точно обратната ситуация. Постоянното предоткриване на себе си като творец е едно от най-приятните неща, които могат да се случват. 
Съвет: Коледа е времето, когато се подаравят най-много картички. Ако има смисъл да се купуват различни видове печати, то това са с коледен дизайн. И пак - преди да купите каквото и да било, върнете се на предишното изречение и помислете как ще го използвате.   

Стига толкова засега, че стана безкрайно дълго. 
В следващата част ще разкажа за мастилата, дигиталните печати, оцветяването.
В третата ще покрие изживяването ембосинг (изживяване си е пък), дизайнерските хартии и пънчовете.
Коментари и забележки са добре дошли :) 

8 comments:

  1. Здравей, Мирослава!
    Защо не написа това преди 8-9 месеца, когато започвах да се заглеждам и паля по картичкоправенето :) Много си права, имам куп неща, които няма да ползвам и най-вероятно ще продам. Ако, разбира се, някой пожелае да ги купи :)Иначе е скъпичко, наистина! Но пък е удоволствие :)Желая ти хубав ден и чакам следващите части с нетърпение!
    Роси

    ReplyDelete
  2. :-) Чудесен анализ! Според мен, първото и най-важно е да се гледат много много клипчета и да се чете по блоговере. Дори и по националност, бих казала че има стилове. Поне аз от пръв поглед мога да кажа дали гледам руски или американски творби, например. Все пак не бих казала че е кой знае колко скъпо хоби. Има и по-евтини алтернативи на много скъпите материали, с които поне може да се изпробваш дали ти харесва да работиш с определена техника. Така, че тези които са стигнали до тук- да прочетат тази чудесна статия, вече са наясно че искат да се заниамват с това- така че давайте. Има нужда от нови , свежи идеи и хрумки. Сега сигурно ще възбудя духовете като кажа на новите дарования, в началото да копират и да се опитат да правят нещата едно към едно с това което са видяли. С времето идва вдъхновението и богатството на въображението,а и опита от използването на всеки материал. Няма как за първи път като хванеш да кажем, куилинг лентички или ембосинг пудра да сътвориш нещо невиждано. Успех и поздравления за темата!:-)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Скъпото на хобите не идва от цената на продуктите, а по-скоро от многото неща :)
      Иначе съм напълно съгласна с теб - в началото копирането е хич не лош вариант да се научиш. В общия случай (изключвам онези надарени хора, които като хванат нещо и правят чудеса) началото е доста страшно, всичко изглежда не-добро и се забравя, че всички дизайнерки на картички са започнали по същия начин. Талантът е важно нещо безспорно, но без много упоритост и здрава работа нищо не се получава. Като всяко друго нещо - не се ли полагат усилия, няма развитие и чудесен резултат :)

      Delete
  3. Даа, колко ли неща щях да си спестя, ако бях прочела експозето ти. Също така и нямаше да ме спре, оказа се, че емоционалната страна си тежи на мястото повече от нерентабилността на заниманието. Сигурно затова и упорито твърдя, че правенето на картички ми е хоби, дали от страх или пък от своеобразно презастраховане, че няма как да ми е основно занимание. Във всеки случай си права, че е трудно да си сложим стопер на покупките и да удържим на вълната нови продукти и техники. Добре поне, че има удовлетворение - а пък когато попаднеш на човек, който цени нещо направено с вкус, от сърце и от собствени ръце - тогава е прекрасно.

    ReplyDelete
  4. Права си Мира,хобито е много скъпо въпреки ,че не изглежда така ;)
    За две години си набавих толкова много материали ,че за следващите две мога да не купя нищо дори да правя картичка през ден;-) и въпреки наличието на толкова много неща винаги ми се струва ,че нямам подходящата панделка,хартия или дрънкулка.След като си взех и Биг шот нещата излязоха от контрол- шаблоните са безкрайни и много красиви.
    И въпреки всичко това хоби носи толкова много очарование и прекрасни емоции ,че нито за миг не съм си мислила да спра.А когато видиш разтапящата усмивка на човека за когото е предназначена картичката -забравяш всичко:-)

    ReplyDelete
  5. И аз съм от тия, които ще се включат да потвърдят, че си е скъпо удоволствие...но пък несравнимо приятно. И определено е по-лесно ако човек се насочи от самото начало към един стил, гледайки предимно техники в него. Аз вече две години правя картички и все още не мога да кажа, че имам конкретен стил- мотам се през печати, хартии, ембосинг, а напоследък предимно рисуване и боички и в резултат само купувам и купувам нови неща.
    Много полезна статия, Мира, продължавай да споделяш, пък дано някой си вземе поука.

    ReplyDelete
  6. Ех,..все едно четеш мислите ми..Скъпо си е хобито- спор няма.Особено, когато е само хоби.Момичетата преди мен са описали много точно състоянието картичкохолик. Понякога имам усещането,че купувам материалите не защото ще ги използвам, или защото са и необходими, а..защото много ми харесват.
    Чудесен пост!

    ReplyDelete
  7. Eеехх, Мира, ако имаше кой да ми ги каже тези неща преди две години... ако знаех в каква страст ще се превърне този вид приложно изкуство... сега ще кажа, че нищо не бих променила, но честно да си призная, понякога ме обзема силно чувство на съмнение, дали си е струвало да влагам тоооолкова време и средства... за щастие, това са само моменти :)))

    Много добре синтезирана информация... чудесна и много полезна публикация :)))

    ReplyDelete